Това е един вековен философски въпрос, който обикновено се използва като аргумент срещу съществуването на Бог. Ако Бог е пълновластен и доброжелателен и наистина ни обича, защо тогава той позволява да изпитваме толкова много болка? Защо не ни направи щастливи през цялото време? Това е несъмнено един труден въпрос, който преследва вярата на мнозина.
Както Епикур пита: "Склонен ли е Бог да предотврати злото или не е в състояние? Тогава той не е всемогъщ. Или е в състояние, но не иска? Тогава той е отмъстителен. Дали той може и не желае? Тогава защо позволява злото да съществува? Дали той нито може, нито желае? Тогава защо го наричаме Бог? "Това са едни от най-често срещаните аргументи, използвани против съществуването на Бог.
Мисля, че е разумно да се смята, че ако Бог съществува, има морално допустимо основание за допускане на злото и страданието в нашия живот. Да речем, че ви ограбят в парка, излизате със счупен нос и загубили 500 лева. Очевидно е, че мисълта, че сте ограбени произвежда във вас ужасно емоционално преживяване, но това, над което ние трябва да помислим е дали не е логично несъвместим този опит и съществуването на Бог едновременно. Ние трябва да се отнесем към това като интелектуален проблем, да оставим настрана нашите емоционални реакции и за миг да забравим причините за опетняването на нашите чувства.
Ако някой е използвал различните видове зло като аргумент срещу съществуването на Бог, бремето на този човек, е да докаже, че е логично невъзможно или много малко вероятно, Бог и такова зло да съществуват съвместно. "Бог не съществува, защото ако е така, той не би допуснал неговото творение да страда". Но, разбира се, да се отхвърли твърдението, че "Бог ще има морално допустима причина да позволи страданието" просто би било чиста спекулация. Как бихме могли да бъдем сигурни от нашата малка като прашинка планета, с нашите малки объркани мозъци и ограничено въображение, че за Бог не би било оправдано, да позволи да се случва това страдание? Как може някой да поеме такава огромна тежест за доказване, с такива ограничени познавателни и епистемични способности? Няма явно или не явно логично несъответствие в наличието на такова зло и със съществуването на всемогъщия и любящ Бог, така, че нямаме никакво основание да вярваме, че Бог не би могъл да има морална и адекватна причина да позволи страданието. Нека да проучим защо.
Първата стъпка,която трябва да предприемем е да се откажем от идеята, че сме Божии малки домашни любимци и е неговата работа да ни прави живота възможно най-удобен и щастлив. Ние изглежда мислим, че Бог е небесен-татко, който е създал хората за една приятна разходка, в парка на живота. За решаването на проблема със злото и страданието, ние трябва да помним, че сме вечни души, имащи физически временен човешки опит. Ние съществуваме вечно в една или друга форма, и ще продължим да съществуваме вечно в една или друга форма, след като оставим нашите физически тела, който обитаваме, само за момент от безкрайността. И така, хайде да вземем за пример гореописания случаи за ограбването. Ако Бог съществува и те обича отвъд въображението, то каква може да бъде възможната причина, Бог да допусне нещо като това да ти се случи?
Може би Бог е имал основание да разреши това, за да разберете, какво е болка и мъка. Може би сте израснали като побойник, и сте живели живот физически оскърбявайки другите, без да осъзнавате последиците което това е указало върху хората. Може би Бог позволява това да се случи, за да ви покаже съпричастност и състрадание към другите, които са в същото положение като вас. Много по-лесно е да се покаже, доброта и любов към някой, който е бил физически малтретиран, когато вие самите сте били жертва на това.
Или може би Бог е позволил това да се случи, за да стигнете до точка на лично разтърсване, като след това ще може да превъзмогнете егото си и да заживеете един по-морално отговорен, духовно обоснован и пълноценен живот. Ние имаме такъв ограничен и тесен обхват живеейки в тяло в пространство-времевото съществуване, а дори и с нашето ограничено въображението, все още е лесно да видим всевъзможни причини, защо един безкрайно любящ Бог ни позволява да страдаме. И те може да са толкова много, да катализира растежа ни, личен напредък, духовно и емоционално развитие, морална свобода на избор и отговорност, да се разтворят личните ни бариери, а може би дори и да ни доближи до Него, да Го потърсим в трудностите, използвайки собствената си свободна воля. Може би ограбването е, за да ни служи като предупреждение, или по някакъв начин да ни насочи в по-добра посока, за да се предотврати още по-голямо зло в живота ни.
А ние дори не сме се докоснали до възможностите за облекчаване на кармата от отминалия живот или въплъщение, за да научим специалните уроци на живота, което е изцяло нова парадигма, която бихме могли да изследваме. Аз лично се забавлявам на идеята за прераждането, и вярвам, че ние сме тук, за да се учим с цел да се развиват нашите души в зависимост от техните недостатъци. Бог, в този случай, ще позволи на страданието да съществува, за да може нашите души да придобият знания и мъдрост, от която се нуждаят в текущото им въплъщение. Струва ми се, че съществуването на Бога и личното страдание, не са несъвместими, тъй като Бог има морално оправдание, да позволява страданието за лична еволюция, растеж и себереализация, необходими ни, за да се постигне съвършенство като душа. Ако Бог е направил всички, да бъдем надарени със съвършенство, няма да има живот, и следователно няма да има реален опит. Съществуването като чувстващо същество, не би имало смисъл без възможността за напредък.
"Добре, така може да се види, защо Бог ще ми позволи да страдам или да търпя неправди,за да извлека поуки и да се развия в този живот, преди да се върне у дома, но какво да кажем за такова огромно зло като Холокоста? Защо позволи милиони хора да бъдат измъчвани до смърт без причина? ". Аз честно казано скърбя за хората, които е трябвало да преживеят това. Сега те са в безопасност, но човек може да си представи само какъв вид страх, мъка, и травми е трябвало да бъдат понесени от тези жертви, на ужасяващият престъпен свят. Но нека да разгледаме този проблем без емоции и да помислим за последиците, които биха възникнали, ако Бог се беше намесил по време на Холокоста.
Ако Бог беше предотвратил действията на нацистите, той щеше да наруши тяхната свобода на волята и на действие. Така често се чудим защо Бог е създал такова лошо място, без да осъзнаваме, че това е просто наше дело, злоупотребявайки с нашата свободна воля по начин, с които създаваме дисхармония. Целият разврат и престъпност, който виждаме днес в света са създадени от нашите собствени свободни действия. Как би изглеждал един свят, където Бог може да се намеси, всеки път, когато човек е на път, да наруши правата на друг?
Няма да има свобода на волята. Свят без перфектна свободна воля също би означавало един свят без личен растеж, тъй като без грешки няма да има живот и никакъв напредък. Не са възможни грешки, ако ние нямаме свободата да направим нашият собствен избор. Представете си всеки път, когато сте били на път да кажете нещо на някого, настъпи психична блокировка, която да ви кара да забравите какво сте искали да кажете. Представете си, че сте буквално неспособни да причините емоционална или физическа вреда на някой. Ако Бог се намесва всеки път, когато злоупотребяваме с нашата свободна воля. Той трябва ли да сложи линия между нас,за да спрем да си причиняваме вреда един на друг? Всеки път, щяхме да искаме да лъжем? Всеки път, щяхме да искаме да крадем? Всеки път, щяхме да имаме омразна мисълта за някой? Бихте ли живели такъв живот, дори и да е възможно, ако Бог спре съвършената свобода?
Ние ще бъдем програмирани роботи, живеещи по предварително съществуващ график, тъй като ние дори няма да бъдем в състояние да изберем нашите собствени мисли и действия. Трудно е да си представим как би могла да се развива или да се развие една душа, ако тя не може да избира собствените си действия, който пожелае. Няма да има истински познания, защото няма да има начин, да проучим всичко извън посочените граници.
Няма да има също така морални основания и морална отговорност, за да ни кажат, че трябва се държим по различен начин,а и да ни се каже, че можем да се държим по различен начин, ние няма да можем да направим нещо по- различно от това, за което сме били програмирани да правим. Така че сега трябва да си зададем един въпрос. Какво е по-лошо? Свят без свобода на волята, на моралния избор, напредък, растеж, развитие, обучение и опит? Или един свят на напредък, морална свобода на избора, растеж, развитие, обучение и опит, но с перфектна свобода на волята, макар и да злоупотребяваме с нея понякога?
Оказва се, че молейки Бог да се намеси по време на зло, това ще доведе до още по-голямо зло, света ще бъде далеч по-зъл и несъвършен, ако Бог се намесва, всеки път, когато едно зло действие е на път да се изпълни. Важно е да се отбележи, че Бог, който е толкова велик и съвършен, може да създаде само най-съвършен свят. В желанието Бог да премахне злото, всеки път когато то се случва, ние искаме Бог да ни отнеме по-рано споменатите качества на живот, които правят съществуването ни смислено. Ако Бог се вслуша в молбите ни и премахне злото, той щеше да направи света по-малко перфектен, което е логично невъзможно, тъй като това противоречи на Неговата природа. Може ли Бог да направи това, което е от съществено значение срещу Неговата природа?
Нека да погледнем на злото, като на болест. Може би бактериите заразяват тялото ви. Какво наистина се случва, когато една бактерия ви кара да се разболеете? Това е живо същество, което се движи през живота и решава да си направи дом в тялото ви и се опитва да се грижи за семейството си и да се възпроизвежда. Не е ли това, което ние правим на тази планета? Да се каже, че Бог трябва да се намеси, когато човешкото ви тяло е заразено от друг организъм,е все едно да се каже че не всички форми на живот имат еднакви права да се състезават за собственото си оцеляване. Това би било крещящ видовизъм, неоправдано предпочитание към собствения си вид.
Какво ще кажете за природните бедствия? Дали не искаме Бог да спре вятъра, да спре изместването и триенето на тектоничните плочи, да спре и облекчи земята от стреса от изригването на вулканите, и да спре приливите и отливите? Има огромен брой хронологично предшестващи събития, които водят до появата на едно природно бедствие, повечето от които са резултат от свободната игра на химични и физични процеси. В случай, че свободната игра на химичните реакции и физични процеси бъде прекъсната от Бог, не мислите ли, че се произвежда събитие, което не е полезно за определени видове? Това би било една заявка за детерминизъм.
След размисъл, се оказва, че тези процеси, от който ние се оплакваме всъщност са това, което е създало планетите и е дало ход на звездната, химичната и биологична еволюция. Без тези процеси, нищо не би се развило, земята не би разработилa подходящи условия за живот, и ние нямаше да можем да живеем тук. В молбите си Бог да спре природните бедствия всеки път, когато има дисхармоничен резултат за нас, ние искаме Бог да спре колелото на милиарди години стари процеси в природата, които са създали всичко във вселената (включително нашите тела) в името на нашият временен комфорт.
Когато ние помислим, че Бог трябва да се намеси да спре някой видове зло, това ще постави началото на още по-лоши следствия. Ние няма да имаме собствена свободна воля, формите на живот не биха имали равни права да се състезават за собственото си съществуване, както и естествените процеси, които са създали земята и нейните форми на живот ще бъдат спрени , за да има безопасност за един определен вид. Разбира се, тези отговори не изчерпват всички възможности за злото и страданието, но те ни карат да видим какви последствия би имало от божествената намеса всеки път, когато нещо неблагоприятно ни се случи. При липса на свободна воля, развитие и растеж, ще живеем ли един целенасочен човешки живот?
Някои от вас, които четат това може да са срещнали трудности в живота, може да са загубили любим човек по начин, който за вас е несправедлив. Просто знайте, че всичко си има причина, дори ако причината е невидима за нас и дори ако е емоционално непривлекателна точно сега. Вие сте обичани от Бог и ще прекарате вечността в Негово присъствие някой ден, след като напуснете това училище, което наричаме живот. Ние всички бързаме да се развием като души и да научим уроците, които трябва по време на този кратък период от време. Макар и да е тъжно, че ние не винаги разбираме причините поради, който Бог, позволява страданието в света, би било още по-печално, ако ние пропуснем възможността за комфорт, щастие и блаженство, което идва от личното общуване с Бог, заради това,че отричаме неговото съществуване, поради злото, което виждаме в света.
Една статия на Стивън Банкарс
