Трябва да се отбележи, че като цяло тази постановка на въпроса е стара колкото нашия свят. Евреите си задават този въпрос повече от 3300 години: „Защо праведните страдат, а грешниците триумфират!?“ Те чуват отговора и продължават да задават въпроса... И въпреки че не е толкова лесно да се отговори на такива глобални въпроси в кратък отговор, също е невъзможно да ги оставите без отговор...
Какъв е проблемът? Човек, като чуе, че в света има отговорност за извършените действия, решава, че Божественият съд трябва да бъде разбираем и да работи по проста схема: ако съгрешиш, ще получиш наказание, ако постъпиш добре, ще получи награда. На пръв поглед така трябва да бъде. Мярката за Справедливост изисква незабавно наказание за нарушение: ако някой клевети, веднага да падне езикът му, ако открадне, ръката му да изсъхне и т.н. Но ако светът наистина беше устроен по този начин, тогава човек нямаше да има възможност да съгреши, тоест да направи нещо, което не е угодно на неговия Създател.
С други думи, човек нямаше да има свобода на избор. И ако човек няма свобода на избора, значи го няма и самия Човек...И за да има човек не само възможността да избира, но и възможността да изправи греха, Творецът установи наред с мярката на Справедливостта, чрез която Той управлява света, и мярката на Милосърдието. Тази контролна мярка по никакъв начин не отменя дължимото наказание за греха, а само го отлага – за период, известен само на самия Създател.Затова всички грешници, които си мислят, че всичко в живота им е гладко, приличат на хора, които небрежно са седнали с компютър в скута и шоколад в устата под 100-тонна преса, която всеки момент може да рухне...Човек, който съгреши, създава реалност на греха, който съществува сам по себе си и не изчезва никъде.
Как може да се отърве от него? Най-простият начин е чрез коригиране на самия грях, наречено покаяние. Това очаква Създателят от всеки човек и чака търпеливо. И ако не се поправи, тогава той все едно ще трябва да се изправи срещу реалността на греха и да го изправи, но не по добрия начин: в малка степен - чрез страдание или смърт, в неизмеримо по-голяма степен - чрез мъчение след смъртта, в Гейном ...След смъртта душата се разделя със смъртното тяло. Тялото се връща в пръстта, а душата трябва да се яви пред Божия съд, където ще бъде попитана: за какво те изпратиха в този свят?! Там вече няма да има животинско тяло, което да крие истинския свят. Там всичко веднага ще стане ясно, така че веднага ще дойде ужасен срам, който като огън ще изгори всичко нечисто, греховно, натрупано през земния живот. Това се нарича ад.Но кой попада там? Сигурно няма голям грешник, който да няма добри дела? От друга страна, няма и голям праведник, който да няма грехове?Ето отговора на въпроса. Човек се определя като грешник от повечето си действия. Той по същество е грешник и такива грехове могат да бъдат заличени само в Ада, в онзи свят... Но за добрите му дела, тъй като са малко и не се класират за преминаване, няма как да му се отплати, в бъдещият свят.
Следователно такъв грешник трябва да получи цялата си награда тук, в този свят. Това обяснява защо грешниците в този свят могат да живеят дълго и щастливо, без да знаят какво ги очаква...От друга страна, при праведните има обратна картина. Тяхната същност е праведна, така че те имат право на награда. Но тъй като няма начин да се възнагради такава праведност в този свят, тя ги очаква в Бъдещия свят. Но за тези малки грехове, които все пак са се случили в живота им, те имат право на наказание и ще го получат изцяло в този свят. Затова понякога виждаме, че праведният страда.Също така трябва да се разбере какво се случва на Йом Кипур.
В Талмуда е записано, че на Рош Хашана се отварят три „Книги” на съдбата за всеки от нас и една от тях е „Книгата на смъртта“, където се записват грешниците. Според простото разбиране може да изглежда, че всеки, който е регистриран там, трябва да умре тази година. Но не това се има предвид. “Книгата на живота” и “Книгата на смъртта” са за установяване на духовното ниво на човека! Кой според резултатите от изминалата година е духовно жив и кой е духовно мъртъв. Според това Творецът определя съдбата на човека. „Живите“, като играещи главната роля в света, са подложени на житейски тест, понякога лесен, но понякога съвсем непрост. Но на „мъртвите” като статисти по правило се дава спокойствие, комфорт и ситост...Що се отнася директно до живота и смъртта, това вече протича по други Божествени изчисления. Надявам се, че мистерията защо праведните страдат, а грешниците триумфират, е станала малко по-ясна.
Автор: равин Ашер Кушнир
Източник-bneinoah-bg.com
